Проблемът е, че не са селяни а шопари.

За тези, които не знаят: завършил съм лицей по изкуства в Рим. Един от любимите ми предмети беше история на изкуството.

Преди телевизиите и социалните мрежи хората на изкуството са били това, което днес наричаме инфлуенсъри. Чрез образи, форми и жестове те са предавали идеи, ценности и мироглед.

Без съмнение един от най-важните художници в историята е нидерландецът Винсент ван Гог. Една от любимите ми негови картини е „Селяни, ядещи картофи“.

Това е картина за тежкото, но достойно ежедневие на селските хора.

Ван Гог показва бедно семейство, което яде това, което само е произвело – картофи. Проста, първична храна.

Лицата на персонажите са тъмни и груби, напомнят на животински муцуни. Не за да бъдат унижени, а защото са невинни, първични, истински и душевно чисти хора.

Ръцете им – големи, износени, деформирани от работа. Това не е грозота, това е умора. Светлината е слаба, защото животът им е труден, но честен. Няма идеализация – има труд, оцеляване и общност. Лицата,

Посланието е ясно:

👉 тези хора са си изработили храната

👉 тяхната бедност носи морално достойнство, което Ван Гог дълбоко уважава.

Сетих се за тази картина покрай думите на Слави Трифонов в поредното му трагично предаване, в които обвини „жълтопаветниците“, че ненавиждат селяните.

Не съм съгласен със Слави Трифонов.

Аз мисля, че жълтопаветниците уважават селяните, както ги е уважавал и Ван Гог.

Това, което ненавиждат жълтопаветниците всъщност, са шопарите.

Какво са шопарите?

Ами шопарите са просто селяни с тежки комплекси и дълбоко чувство за малоценност от собствения си произход. Хора, готови на всичко, само и само да станат нещо, което не са.

Може би, ако Ван Гог беше жив и беше българин, щеше да ви нарисува… но не в първата картина.

А във тази, която ИИ да нарисува.