Този път трябва да е различно.

Протестът няма смисъл, ако чакаме спасител. Смисъл има, ако изискваме държава.

Здравей,

от две години и половина следя отблизо какво се случва в българската политика, обществото и публичния живот. Целият този YouTube проект започна покрай скандала с епизода на „При Тото“ и Тити Папазов. Оттогава минаха над две години, пълни с скандали. Брутални такива. Скандали, които в която и да е западна държава щяха да разтърсят обществото до основи… но в България – реакция почти нулева.

Не бяха един-два случая – чичко-тревичковци, „Боташ“, купени избори, санкционирани по „Магнитски“ на първи ред в парламента, изменения в закона за енергетиката, прокарани за 26 секунди… И какво последва? Нищо. Абсолютно нищо. Масовата нагласа беше „е, тука е така“ – зле е, ама не чак толкова. „Всички са еднакви, няма за кого да гласувам“. Е да, ама не.

Колкото по-дълго позволяваме на корумпираните да си разиграват коня, толкова повече ще си взимат „тяхното“. И го видяхме пак – заеми, схеми, празна държавна каса, а сметката, както винаги, я плаща народът. Но този път нещо се пропука – хората усетиха, че да, всички са еднакви… ама не точно.

Отново се опитаха с „бърза процедура“ да прокарат Бюджет 2026 но този път не им се получи. Опозицията беше подготвена, и предотврати поредното безобразие, наредено, изглежда, от голямото „Д“ и вече посърналото „Б“.

Кадрите от комисията в Народното събрание бяха потресаващи. Аз съм живял в чужбина цял живот и такова ниво на простотия не съм виждал. Хора, които би трябвало да са пример, се надвикват, заплашват се с бой, мерят си мъжеството, обвиняват се в употреба на субстанции. Това не бяха народни представители – това бяха ШОПАРИ, и мястото не им е в парламента, а в някоя местна селска кръчма, с извинение към всички селски кръчмари. Най-вероятно тяхната клиентела е доста по-културна от тези.

Но от тази мизерия излезе нещо добро – площадът се напълни. Млади хора, хиляди. Бесни. Казаха: СТИГА ВИ ТОЛКОВА.

На следващия ден Борисов обяви, че бюджет няма да се приема и ще се кара по стария. Само че думата не е негова – думата е на Делян. И той каза: „Нищо не оттегляме.“ Което в моята глава звучи така: трябват спешно пари. Никой не работи с Делян от любов или идеология. Те нали много обичаха е Др. Ахмед Доган. Каква стана? Всички те тези сега са “верни” на Делян, защото получава пари. А циркът е голям, значи трябват много. ГЕРБ СА СЛЕДВАЩИТЕ.

Борисов вече е зависим. Той само „съобщава“. Той е говорителя на правителството. Каза, че щели да преразглеждат бъджета с бизнес и синдикати – превод: същото лекарство, по-малка доза. Ще ви вдигнем данъците ама малко. А пък младите били объркани. Не са, и в понеделник Борисов ще разбере, че май той е объркания.

Това не са първите протест в България. Имало е протести ‘97, ‘06, ‘13, ‘20, сега ‘25. Видели сме какво става. Искаме промяна а то се получава подмяна.

Алберт Айнщайн го е казал:
„Лудост е да правиш едно и също и да очакваш различен резултат.“

Значи ли това да няма протести? Разбира се, че не.
Значи, че този протест трябва да е различен.

Не „за еди-кой си“ или „против еди-кой си“, а принципен.
За това политиците да работят за народа.

Често ми казват: „Ти си наивен. Мислиш като западняк. Тук е друго.“
И да, вярно е. Дори най-просветените и про-европейски настроени българи носят нотка евразийщина в мисленето си. Няма как с един протест България да стане изведнъш западна държава. Може и никога да не стане. Но ако искаме поне да се движим в тази посока – това е дълъг процес. И тези протести могат да са първата тухла в изграждането на един нов вид народопсихология.

Българинът трябва да спре да чака спасител. Приказката за Неволята я знаем.
Трябва да разбере, че има права, но и задължения. Демокрацията не е само гласуване. Демокрацията е да търсиш сметка от властта и да защитаваш правата си. А когато държавата работи за определени кръгове, а не за народа – протестът не е опция, а задължение.

Сега всички се опитват да яхнат протеста – Асен Василев, Иво Мирчев, президентът, Копейката, Гела… Това не са героите.И да, Асен свърши една не малка работа в четвъртък. Но това не го прави месия.

От този протест искам хората да научат едно:
Не се живее с капаци на очите. Изисквай. Участвай. Гласувай.
Да не гласуваш = да гласуваш. Креслата в парламента винаги ще се запълнят.

И ако някога ще имаме европейски път – той няма да започне от зануляване.
Ще се гради бавно и продължително, тухла, по тухла, по тухла.
Докато не построим България такава, каквато ни устройва.

Строежът започна в Четвъртък, в Понеделник пак. 18:00, София, Площад “Независимост”. Или пук следи какво ще се случва в Пловдив, Варна, Бургас и другите големи градове!

БРОФЕСОРЪТ Е С ВАС!

Ако ти харесва това което правя, сподели този бюлетин със своите съмишленици.