За какво мечтаем всъщност?

Може би е най-успешните мирни протести в историята са тези против сегрегацията в САЩ.

През 1963 г. Америка избухва.

Афроамериканците излизат по улиците, изморени от системната дискриминация: липса на равни права, ограничен достъп до образование, невъзможност да гласуват свободно, постоянен страх от полицейско насилие.

Години наред хората водят малки, локални битки.

Протести, които биват смазвани.

Политическа воля за промяна — нула.

И в един момент чашата прелива.

Така се ражда Маршът към Вашингтон — огроменграждански протест с цел натиск за равни права и справедливост.

И точно там,

пред мемориала на Линкълн — президента, който премахва робството —

Мартин Лутър Кинг изрича една от най-силните речи в човешката история:

“I Have a Dream.”

Реч, която превръща болката в надежда.

Отчаянието — в посока.

Бунта — в мечта, която обединява една цяла нация.

Днес в България виждаме същата искра.

Същата разпалена енергия.

Младите отново имат жажда за промяна и смелост да я изискват.

Но тук идва моментът, в който трябва да спрем и да си зададем един въпрос:

За каква България мечтаем?

Не какво НЕ искаме.

Това вече е ясно — именно то ни изкара на улицата.

А какво ИСКАМЕ?

Как трябва да изглежда България, за да не се нуждае да протестираме пак след година–две със същия гняв и същото разочарование?

Ако имаме този отговор, няма да се питаме “кой ще яхне протеста”.

Протестът ще може да бъде воден само от тези, които наистина ни движат към нашата обща цел.

И затова е важно, особено за хората, които искат да бъдат лидери на този процес, да кажат ясно:

За каква България мечтаете вие?

Защото ако няма отговор на този въпрос,

и тази енергия ще бъде погубена.

А за съжаление — в латинската азбука няма букви след Z.